fallback

Димитър Радев: България се влияе силно от паричната политика на ЕЦБ

Във фаза на натрупване на циклични рискове активирахме капиталовия буфер, посочи управителят на БНБ пред Global Banking & Financial Policy Review

13:36 | 21.11.19 г. 1

Днес много се обсъжда въпросът за развитието на паричната политика в еврозоната. Рядко обаче световните заглавия отразяват как тази политика влияе върху европейските икономики извън еврозоната. България е пример за държава, в която поради отворената ѝ икономика и силните финансови връзки с еврозоната, ефектите от решенията на Европейската централна банка по отношение на паричната политика са бързи и силни. Това коментира Димитър Радев, управител на БНБ, пред изданието IFLR Yearbook: Global Banking & Financial Policy Review 2019/2020, цитиран от пресслужбата на централната банка.

Гуверньорът напомня, че около 50% от българския износ е за еврозоната.

“На инвеститори от еврозоната се дължат 67% от нашите преки чуждестранни инвестиции. В банковата ни система преобладават банки със собственици от еврозоната, които държат около 55% от активите в сектора”, казва той.

Димитър Радев посочва, че режимът на парична политика в България (паричен съвет с фиксиране на националната валута към еврото) е друг фактор, който повишава директната трансмисия на паричната политика на ЕЦБ.

“Затова, въпреки че България все още не е член на еврозоната, е важно да се има предвид как нашата икономика се влияе от продължаващата политика на ЕЦБ на парично стимулиране. Финансовата стабилност и ефектите върху нея са въпроси, които пораждат потенциално безпокойство”, съобщава Радев пред изданието.

В анализа си управителят на БНБ потвърждава, че през последните години паричната политика на ЕЦБ успя да поддържа икономическото възстановяване в ЕС след голямата финансова криза.

“В държавите от ЕС, които не използват еврото, ефектите от паричните условия в еврозоната доведоха до подобряване на макроикономическата среда, облекчаване на условията за финансиране и висока банкова ликвидност. Това стимулира кредитирането, а оттам и нарастването на цените на жилищните имоти. Това обаче повиши и рисковете от цикличен характер”, потвърди той и информира за изследване на БНБ на финансовия цикъл в България, което констатира, че „понастоящем сме във фазата на повишено натрупване на циклични рискове”.

“Ето защо ние активирахме и след това повишихме нивото на антицикличния капиталов буфер. Досега сме взели две решения. През 2018 г. определихме ниво на антицикличния капиталов буфер по отношение на експозициите на кредитен риск в България в размер на 0,5%, в сила от 1 октомври 2019 г. В началото на 2019 г. повишихме нивото на 1%, в сила от 1 април 2020 г. Нивото се прилага спрямо общия размер на кредитите на банките, а не спрямо обема на новоотпуснатите кредити, обяснява управителят на БНБ. – Обявихме, че може допълнително да го повишим по-рано в случай на значително ускоряване на темпа на растеж на кредитите. Решенията ни бяха взети въпреки факта, че стандартният измерител за отклонение на съотношението на кредитите към БВП от дългосрочната му тенденция остана силно отрицателен.”

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 10:24 | 14.09.22 г.
fallback